събота, 11 декември 2010 г.

My face as a book







I drafted this project about five years ago and it's still waiting for me to finish it.  Looking at the sheets now I keep liking the idea, so I might as well find some time to continue my work on it. But even if I don't the sketching was a very therapeutical process for me at the time so I'm glad I made that much.

Нахвърлях този проект преди около пет години и още ме чака да го завърша. Като преглеждам "страниците" сега идеята все така ми харесва, дотолкова, че да се замисля да продължа работата си по нея. Но дори и да не го направя (или поне да не скоро) "писането" на тези няколко листа беше доста терапевтично за мен тогава и се радвам, че го направих дори до този етап.


понеделник, 20 септември 2010 г.


The sensitive guy with his eco-ethno-art shawl.

Чувствителният тип увит в своя еко-етно-арт шал.

четвъртък, 9 септември 2010 г.


Frederic the cawboy. I'd like to color this drawing some time soon...

Фредерик каубоят. Ще ми се да оцветя тази рисунка някой път скоро...

четвъртък, 8 юли 2010 г.


This one is a small visual interpretation of  John Lennon's poem "I Sat Belonely", which goes like this...

I sat belonely down a tree,
humbled fat and small.
A little lady sing to me
I couldn't see at all.

I'm looking up and at the sky,
to find such wonderous voice.
Puzzly, puzzle, wonder why,
I hear but I have no choice.

'Speak up, come forth, you ravel me',
I potty menthol shout.
'I know you hiddy by this tree'.
But still she won't come out.

Such sofly singing lulled me sleep,
an hour or two or so
I wakeny slow and took a peep
and still no lady show.

Then suddy on a little twig
I thought I see a sight,
A tiny little tiny pig,
that sing with all it's might

'I thought you were a lady',
I giggle,-well I may,
To my surprise the lady,
got up-and flew away.

John Lennon

Малка визуална интерпретация върху стихотворението на Джон Ленън "Седях си под", което звучи така...


Седях си под дървото, самотувах,
тъй дребен, тлъст и примирен.
Не виждах нищичко, обаче чувах
как дама пееше за мен.

Поглеждам към небето да открия
отде е тоя дивен глас.
Съвсем съвсемнат, нищо не разбирам,
да чувам само мога аз.

- Проговори, яви се ти, магия! -
отеква тръпният ми вик. -
Край туй дърво си, не на мене тия! -
Но тя не ще да се яви.

Тъй сладко пееше, че чак приспа ме
за час или за два, ала
събуден, гледам - още няма дама,
като че ли не е била.

Загледан в клонките, се сецнах -
помислих си, че виждам - ей! -
едно мънинквичко прасенце
със сичка сила там да пей.

Изсмях се: - Мислих те за дама!
Дочувам: - Може и да съм. -
и виждам в миг как тази дама
въздига се и литва към.

Джон Ленън

сряда, 31 март 2010 г.



It's been awhile since my last post. I've been away and a bit busy. So now it's time to put a small update - some random parts of my recent sketches.

понеделник, 1 март 2010 г.


Here is a sketch I've been working on lately. I decided to color it roughly and not to clean it any further.

P.S. Честита Баба Марта!

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

понеделник, 25 януари 2010 г.