This one is a small visual interpretation of John Lennon's poem "I Sat Belonely", which goes like this...
I sat belonely down a tree,
humbled fat and small.
A little lady sing to me
I couldn't see at all.
I'm looking up and at the sky,
to find such wonderous voice.
Puzzly, puzzle, wonder why,
I hear but I have no choice.
'Speak up, come forth, you ravel me',
I potty menthol shout.
'I know you hiddy by this tree'.
But still she won't come out.
Such sofly singing lulled me sleep,
an hour or two or so
I wakeny slow and took a peep
and still no lady show.
Then suddy on a little twig
I thought I see a sight,
A tiny little tiny pig,
that sing with all it's might
'I thought you were a lady',
I giggle,-well I may,
To my surprise the lady,
got up-and flew away.
John Lennon
Малка визуална интерпретация върху стихотворението на Джон Ленън "Седях си под", което звучи така...
Седях си под дървото, самотувах,
тъй дребен, тлъст и примирен.
Не виждах нищичко, обаче чувах
как дама пееше за мен.
Поглеждам към небето да открия
отде е тоя дивен глас.
Съвсем съвсемнат, нищо не разбирам,
да чувам само мога аз.
- Проговори, яви се ти, магия! -
отеква тръпният ми вик. -
Край туй дърво си, не на мене тия! -
Но тя не ще да се яви.
Тъй сладко пееше, че чак приспа ме
за час или за два, ала
събуден, гледам - още няма дама,
като че ли не е била.
Загледан в клонките, се сецнах -
помислих си, че виждам - ей! -
едно мънинквичко прасенце
със сичка сила там да пей.
Изсмях се: - Мислих те за дама!
Дочувам: - Може и да съм. -
и виждам в миг как тази дама
въздига се и литва към.
Джон Ленън
