For Valery Petrov (1920-2014)

Това е скромният ми поклон пред един велик поет, чието творчество винаги е стопляло и ще продължава да топли сърцето ми - Валери Петров.

 Тинтявата

Бих го взел преди известно време
тоя стар турист със голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по-разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душите бездни.
Хора на доброто, не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
още е тинтявата в ръцете ни!

Валери Петров

My humble tribute to a great poet - Valery Petrov (1920-2014).